Земен кръг
Обърна гръб на толкова приятели.
На враговете си намери сили да простиш.
Насочва копие към теб денят-предател,
в заслон от мрак отново да преспиш.
И хребет от жестоки истини катериш,
по-остри от настръхнали игли.
Последната - спасителната да намериш -
оазисът зад канонадата стрели!
Самотен Пътнико, навеки те изгаря
над кривината земна онзи лунен сърп,
наточен със светкавиците на Жетваря.
По-страшен от стаената в очите смърт.
Мистичен сън е този път човешки -
раздяла с близки и любими същества.
Кръг вписан в многоъгълник от грешки,
изкупени чрез детронираните божества.
Завоите пази, по-важни от зеница! -
Дори и в пропасти да свличат те.
Защото само в тях се рее птица,
която бил си, но преди да си човек.
Небето е обърната обратно бездна.
И дъно на мечтания в заблуда ад.
Достигнеш ли зад портата му звездна,
непроходима смърт е всеки път назад.
Кому си нужен горе - на превала...?
Помахай за последно там с ръка.
Животът е безкрайната раздяла
под черната космическа река.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
