Обърна гръб на толкова приятели.
На враговете си намери сили да простиш.
Насочва копие към теб денят-предател,
в заслон от мрак отново да преспиш.
И хребет от жестоки истини катериш,
по-остри от настръхнали игли.
Последната - спасителната да намериш -
оазисът зад канонадата стрели!
Самотен Пътнико, навеки те изгаря
над кривината земна онзи лунен сърп,
наточен със светкавиците на Жетваря.
По-страшен от стаената в очите смърт. ...