19.05.2020 г., 8:09 ч.  

Земята се пропуква под следите 

  Поезия
702 10 27

Земята се пропуква под следите

Пръстта е все по-близо от небето

Накланят се наляво по везните

Два грама от мълчание в сърцето

 

Светът дали смалява се до смъртност? 

Мечтите ми за вечност са спирала

Завоите на възел се завързват

И краят не е символ на начало. 

 

Десет, девет, осем и нататък

Броенето се дави с часовете

Превръща се животът ни в остатък

Изпуснат от на Дявола ръцете. 

 

Пръстта е все по-близо от небето

А нотите в струните се спъват

И вече не звучат като утеха

Вещаят край.

И в нищото заглъхват.

 

 

 

© Деница Гарелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??