Земята се пропуква под следите
Земята се пропуква под следите
Пръстта е все по-близо от небето
Накланят се наляво по везните
Два грама от мълчание в сърцето
Светът дали смалява се до смъртност?
Мечтите ми за вечност са спирала
Завоите на възел се завързват
И краят не е символ на начало.
Десет, девет, осем и нататък
Броенето се дави с часовете
Превръща се животът ни в остатък
Изпуснат от на Дявола ръцете.
Пръстта е все по-близо от небето
А нотите в струните се спъват
И вече не звучат като утеха
Вещаят край.
И в нищото заглъхват.
© Деница Гарелова All rights reserved.
