20.05.2007 г., 11:59

Земята

740 0 5
Земята ражда светлина
във булото на мрака,
земята ражда топлина
от ледника на нищетата.

Земята, тази майка свята,
родила толкоз прелести за нас,
а ние всички, за отплата,
подготвяме последния и час.

Подготвяме го толкова усърдно,
сечем гори, изпомпваме кръвта й,
използваме благата й тъй подло,
че срам ме е направо от делата ни.

Дали ще можем да се отплатим на тебе
о, майко мила, моя родна Земьо,
или ще си останем само плевели,
рушащи твоята природа прелестна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яница Ботева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти Велин!
    Благодаря на всички,които отделиха време за моите стихове.
  • Днес гледах филма "An inconvenient truth" - "Една неудобна истина", документална продукция на незаелият в резултат на фалшификации поста президент на САЩ Ал Гор...Гор дава потресаващи данни, подкрепени с научни доказателства, за състоянието на климата вследствие на глобалното затопляне и това, коенто причиняваме на природата. Остават ни в най-добрия случай 20-30 години до тоталната катастрофа...
    Поздрави за стиха и будната съвест!
    Велин
  • Много си права!!! Много хубав стих, Яница!!! Поздрави!!!
  • На там вървят нещата!
    Поздрав!
  • Поздрав!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....