Земята
във булото на мрака,
земята ражда топлина
от ледника на нищетата.
Земята, тази майка свята,
родила толкоз прелести за нас,
а ние всички, за отплата,
подготвяме последния и час.
Подготвяме го толкова усърдно,
сечем гори, изпомпваме кръвта й,
използваме благата й тъй подло,
че срам ме е направо от делата ни.
Дали ще можем да се отплатим на тебе
о, майко мила, моя родна Земьо,
или ще си останем само плевели,
рушащи твоята природа прелестна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яница Ботева Всички права запазени