May 20, 2007, 11:59 AM

Земята

  Poetry
739 0 5
Земята ражда светлина
във булото на мрака,
земята ражда топлина
от ледника на нищетата.

Земята, тази майка свята,
родила толкоз прелести за нас,
а ние всички, за отплата,
подготвяме последния и час.

Подготвяме го толкова усърдно,
сечем гори, изпомпваме кръвта й,
използваме благата й тъй подло,
че срам ме е направо от делата ни.

Дали ще можем да се отплатим на тебе
о, майко мила, моя родна Земьо,
или ще си останем само плевели,
рушащи твоята природа прелестна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яница Ботева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти Велин!
    Благодаря на всички,които отделиха време за моите стихове.
  • Днес гледах филма "An inconvenient truth" - "Една неудобна истина", документална продукция на незаелият в резултат на фалшификации поста президент на САЩ Ал Гор...Гор дава потресаващи данни, подкрепени с научни доказателства, за състоянието на климата вследствие на глобалното затопляне и това, коенто причиняваме на природата. Остават ни в най-добрия случай 20-30 години до тоталната катастрофа...
    Поздрави за стиха и будната съвест!
    Велин
  • Много си права!!! Много хубав стих, Яница!!! Поздрави!!!
  • На там вървят нещата!
    Поздрав!
  • Поздрав!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...