Земята
във булото на мрака,
земята ражда топлина
от ледника на нищетата.
Земята, тази майка свята,
родила толкоз прелести за нас,
а ние всички, за отплата,
подготвяме последния и час.
Подготвяме го толкова усърдно,
сечем гори, изпомпваме кръвта й,
използваме благата й тъй подло,
че срам ме е направо от делата ни.
Дали ще можем да се отплатим на тебе
о, майко мила, моя родна Земьо,
или ще си останем само плевели,
рушащи твоята природа прелестна.
© Яница Ботева All rights reserved.