Зеници от светлина
Усмихнат изгрява денят
в най-щастливите детски очи.
И събужда се целият Свят –
доверчив, пречистен и жив!
Слънчица ме обгръщат с Любов,
надничат игриво зад хълма;
всеки залез е някак си нов
и някак по новому винаги съмва...
През мъничката длан се промушва
Светлинка от сияйни зеници,
после в скута ми кротко се сгушва –
Млечен път от любящи звездици...
Смешно гукане на странен език
обяснява ми всичко надлежно.
Сричам думички – много е шик
този превод в учебник по нежност...
А игривите детски зеници
ме заливат с поток Светлина.
Насред Млечния път
от искрящи звездици,
сгушена в скута ми,
спи Любовта...
Кирето, 21.09.2010, 01.07 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кирил Ганчев Всички права запазени
