1.02.2011 г., 13:23 ч.

Зеници от светлина 

  Поезия » Друга
935 0 7

Усмихнат изгрява денят

в най-щастливите детски очи.

И събужда се целият Свят –

доверчив, пречистен и жив!

Слънчица ме обгръщат с Любов,

надничат игриво зад хълма;

всеки залез  е някак си нов

и някак по новому винаги съмва...

През мъничката длан се промушва

Светлинка от сияйни зеници,

после в скута ми кротко се сгушва –

Млечен път от любящи звездици...

Смешно гукане на странен език

обяснява ми всичко надлежно.

Сричам думички – много е шик

този превод в учебник по нежност...

А игривите детски зеници

ме заливат с поток Светлина.

Насред Млечния път

от искрящи звездици,

сгушена в скута ми,

спи Любовта...

 

Кирето,  21.09.2010,    01.07 ч.

© Кирил Ганчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??