Зима
Зима
Баба Зима на земята пухкав сняг натрупа.
Зимен сън заспа Мецана в топлата хралупа.
От комините се вие пушек към небето
и под снежната покривка тихо е селцеето.
Някъде във планината вълк самотно вие.
Кума Лиса във гората от ловец се крие.
Вятър със студени пръсти бузките ни гали.
Коледни огньове вкъщи вече всеки пали.
Край огнището е топло. Мърка котаракът.
Ах, подаръци вълшебни тази нощ ни чакат!
А снегът навън се сипетихо, на парцали.
За пързалката е време щом сме се наспали.
Еква весела гълчава, смях и зимна песен!
Хайде, качвай се на ските! Толкова е лесно!
На пързалката са всички – малки и големи
с кънки, ски и със шейнички весели, засмени!
Всички зимата обичат, бяла и красива!
С одеяло от снежинки всичко е завила.
Щом се стъмни бързо стихва веселата врява.
Край елхата у дома играта продължава!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Иванов Всички права запазени
