4 нояб. 2017 г., 12:53  

Зима

1K 1 7

Зима

 

Баба Зима на земята пухкав сняг натрупа.

Зимен сън заспа Мецана в топлата хралупа.

От комините се вие пушек към небето

и под снежната покривка тихо е селцеето.

 

Някъде във планината вълк самотно вие.

Кума Лиса във гората от ловец се крие.

Вятър със студени пръсти бузките ни гали.

Коледни огньове вкъщи вече всеки пали.

 

Край огнището е топло. Мърка котаракът.

Ах, подаръци вълшебни тази нощ ни чакат!

А снегът навън се сипетихо, на парцали.

За пързалката е време щом сме се наспали.

 

Еква весела гълчава, смях и зимна песен!

Хайде, качвай се на ските! Толкова е лесно!

На пързалката са всички – малки и големи

с кънки, ски и със шейнички весели, засмени!

 

Всички зимата обичат, бяла и красива!

С одеяло от снежинки всичко е завила.

Щом се стъмни бързо стихва веселата врява.

Край елхата у дома играта продължава!

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...