ЗИМА Е... 10.02.2013 г
Обичам зимата, когато
снегът синее и искри -
след огненото, дълго лято
е хубаво кога фучи...
А ако си във планината -
е още по-неповторимо-
боли те чак от тишината -
край печката магия има!
Къде не бях, но все сама.
Мечтаех за скиор до мене
и с топла, сигурна ръка
през преспите да ме поеме..
Ръце със сняг да ми разтрие,
ако премръзнала се връщам
и с нежен поглед да обвие
това, което съм аз всъщност..
Навсякъде сама, но там
се чувствах зрънце във безкрая
и бях нещастна, че не знам
по кой път аз да стигна в рая....
© Ирина Филипова Всички права запазени