12.06.2016 г., 12:00

Зима е..

605 1 9

     ЗИМА Е...                                  10.02.2013 г


         Обичам зимата, когато
         снегът синее и искри -
         след огненото, дълго лято
         е хубаво кога фучи...
              А ако си във планината -
              е още по-неповторимо-   
              боли те чак от тишината -
              край печката магия има!
         Къде не бях, но все сама.
         Мечтаех за скиор до мене
         и с топла, сигурна ръка
         през преспите да ме поеме..
              Ръце със сняг да ми разтрие,
              ако премръзнала се връщам
              и с нежен поглед да обвие
              това, което съм аз всъщност..
         Навсякъде сама, но там
         се чувствах зрънце във безкрая
         и бях нещастна, че не знам
         по кой път аз да стигна в рая....
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирина Филипова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Красииии!Такава изненада ми направи с тоя много стар стих!И сега обичам зимата, когато....Защото съм зиме роден10.02/,защото е чисто тогава, защото е топло вътре и...защото има романтика на планината.Благодаря ти!Желая весели и щастливи празници,да е топличко на душата ти и да твориш все по-хубави стихове!!
  • Нека зимата е навън, а сърцето ти е дом за топлина, Иржи! Хареса ми стихът, пожелавам спокоен и светъл празник!
  • Абе,всяко нещо с времето си!...
  • По пътя на добротата и смирението, Иржи! Но никак не бързай! Има време. Нужна си тук и сега! Поздрави!
  • Ооо, да Иржи, след рекламата с кренвиршите и до ден днешен, в махалата така се обръщат към, та съм свикнала....Чакам фантасмагорията, няма лошо да ѝ направиш реклама предварително. Прегръщам те и ти желая приятни почивни и творчески дни!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...