Jun 12, 2016, 12:00 PM

Зима е..

  Poetry
601 1 9

     ЗИМА Е...                                  10.02.2013 г


         Обичам зимата, когато
         снегът синее и искри -
         след огненото, дълго лято
         е хубаво кога фучи...
              А ако си във планината -
              е още по-неповторимо-   
              боли те чак от тишината -
              край печката магия има!
         Къде не бях, но все сама.
         Мечтаех за скиор до мене
         и с топла, сигурна ръка
         през преспите да ме поеме..
              Ръце със сняг да ми разтрие,
              ако премръзнала се връщам
              и с нежен поглед да обвие
              това, което съм аз всъщност..
         Навсякъде сама, но там
         се чувствах зрънце във безкрая
         и бях нещастна, че не знам
         по кой път аз да стигна в рая....
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирина Филипова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Красииии!Такава изненада ми направи с тоя много стар стих!И сега обичам зимата, когато....Защото съм зиме роден10.02/,защото е чисто тогава, защото е топло вътре и...защото има романтика на планината.Благодаря ти!Желая весели и щастливи празници,да е топличко на душата ти и да твориш все по-хубави стихове!!
  • Нека зимата е навън, а сърцето ти е дом за топлина, Иржи! Хареса ми стихът, пожелавам спокоен и светъл празник!
  • Абе,всяко нещо с времето си!...
  • По пътя на добротата и смирението, Иржи! Но никак не бързай! Има време. Нужна си тук и сега! Поздрави!
  • Ооо, да Иржи, след рекламата с кренвиршите и до ден днешен, в махалата така се обръщат към, та съм свикнала....Чакам фантасмагорията, няма лошо да ѝ направиш реклама предварително. Прегръщам те и ти желая приятни почивни и творчески дни!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...