Зима ли бе да го опишеш
Дърветата ни дишат,
покрити с бели, накацали преспи...
Зима е, а те... мъртви ли са?!
Дали подслон на снега те дишат...
преплели дантелените клони,
уж мъртви, а толкова красиви...
уж голи, мокри, застояли...
прегърбени и изморени от живота...
радват се на зимата и на смъртта си...
колко ли ни се присмиват...???
Умират и се раждат пак,
а мъртви ли са, че са толкова красиви...
на фона на бялото небе,
протегнати дърветата подават своите ръце...
не сте ли забелязвали, че само зимата небето е толкоз бяло...
а да не би и то да е умряло...
дърветата ни дишат... и въздухът им стига,
защото, макар и мъртви, те не загиват...
а утре... утре слънцето ще ги обрише от снега...
и ще им покаже, че идва пролетта...
дърветата ще са спасени, а ние... приближени към смъртта...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
