Jan 22, 2010, 9:20 AM

Зима ли бе да го опишеш

1.2K 0 2

Дърветата ни дишат,

покрити с бели, накацали преспи...

Зима е, а те... мъртви ли са?!

Дали подслон на снега те дишат...

преплели дантелените клони,

уж мъртви, а толкова красиви...

уж голи, мокри, застояли...

прегърбени и изморени от живота...

радват се на зимата и на смъртта си...

колко ли ни се присмиват...???

Умират и се раждат пак,

а мъртви ли са, че са толкова красиви...

на фона на бялото небе,

протегнати дърветата подават своите ръце...

не сте ли забелязвали, че само зимата небето е толкоз бяло...

а да не би и то да е умряло...

дърветата ни  дишат... и въздухът им стига,

защото, макар и мъртви, те не загиват...

а утре... утре слънцето ще ги обрише от снега...

и ще им покаже, че идва пролетта...

дърветата ще са спасени, а ние... приближени към смъртта...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

  • Не чичо Ачо,само дето и рисуването ми едно...с тези плодове и една плодова салата няма да направя хахаха
  • Поли, Господ ти е дал дарбата да рисуваш, но не със слово.. Бъди му благодарна и го радвай с плодовете на таланта, който ти е дал. Нали не ми се сърдиш? Успехи!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...