green_poison (Ирена )
60 135
29.10.2007 г., 10:16 ч.

Зимата в мен 

  Поезия » Любовна
771 0 5

Зимата в мен

Зима е! Сиво небе

тъжен крясък, наивно дете,

дума топла, добра

търси,но къде е тя?!

 

Надеждата гасне,

а снея - деня,

студът пее,

вятъра рисува цветя.

 

Леден дъх, в мечти от дъжд

сълзите падат и се топят.

Сълзи красиви - кристали от лед,

очи щастливи? - смях отнет.

 

Вятъра гали косите едва,

страх от мечтите, убита душа.

Слънцето гасне в гроб от лед.

Любовта екъде е? Приятели няма!

Остана гнет!

 

Страх, омраза, ярост и плач.

Слаба е душата,

смехът - нейн палач!

Очи красиви, тъжни, добри,

търсят разбиране в чужди души.

 

Изход не виждат, смехът е отнет,

залива ги дъжд от болка и лед!

Момиче търси душевен лек,

вълшебници дири с полъх лек.

 

Мракът обгръща детска душа,

цигарен дим руши стъкла,

красота намира във всеки фас,

във всяка капка, какъв екстаз.

 

Светът - кой й го отне?

Стена огромна пред малко дете.

Плач - детето ридае,

детски мечти, лоша игра играе.

 

Спасение търси, малко светлина...

няма - обгръща я само тъма.

Затворена в клетка от лъжи и

заблуди, спомени ледени

сърцето събуди.

 

Ръцете докосват слънце от лед,

мислите търсят ключа отнет!

 

12. 2004

© Ирена Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??