Зимата в мен
Зимата в мен
Зима е! Сиво небе
тъжен крясък, наивно дете,
дума топла, добра
търси,но къде е тя?!
Надеждата гасне,
а снея - деня,
студът пее,
вятъра рисува цветя.
Леден дъх, в мечти от дъжд
сълзите падат и се топят.
Сълзи красиви - кристали от лед,
очи щастливи? - смях отнет.
Вятъра гали косите едва,
страх от мечтите, убита душа.
Слънцето гасне в гроб от лед.
Любовта екъде е? Приятели няма!
Остана гнет!
Страх, омраза, ярост и плач.
Слаба е душата,
смехът - нейн палач!
Очи красиви, тъжни, добри,
търсят разбиране в чужди души.
Изход не виждат, смехът е отнет,
залива ги дъжд от болка и лед!
Момиче търси душевен лек,
вълшебници дири с полъх лек.
Мракът обгръща детска душа,
цигарен дим руши стъкла,
красота намира във всеки фас,
във всяка капка, какъв екстаз.
Светът - кой й го отне?
Стена огромна пред малко дете.
Плач - детето ридае,
детски мечти, лоша игра играе.
Спасение търси, малко светлина...
няма - обгръща я само тъма.
Затворена в клетка от лъжи и
заблуди, спомени ледени
сърцето събуди.
Ръцете докосват слънце от лед,
мислите търсят ключа отнет!
12. 2004
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирена Всички права запазени
мерси на всички!
