Зимата в мен
Зимата в мен
Зима е! Сиво небе
тъжен крясък, наивно дете,
дума топла, добра
търси,но къде е тя?!
Надеждата гасне,
а снея - деня,
студът пее,
вятъра рисува цветя.
Леден дъх, в мечти от дъжд
сълзите падат и се топят.
Сълзи красиви - кристали от лед,
очи щастливи? - смях отнет.
Вятъра гали косите едва,
страх от мечтите, убита душа.
Слънцето гасне в гроб от лед.
Любовта екъде е? Приятели няма!
Остана гнет!
Страх, омраза, ярост и плач.
Слаба е душата,
смехът - нейн палач!
Очи красиви, тъжни, добри,
търсят разбиране в чужди души.
Изход не виждат, смехът е отнет,
залива ги дъжд от болка и лед!
Момиче търси душевен лек,
вълшебници дири с полъх лек.
Мракът обгръща детска душа,
цигарен дим руши стъкла,
красота намира във всеки фас,
във всяка капка, какъв екстаз.
Светът - кой й го отне?
Стена огромна пред малко дете.
Плач - детето ридае,
детски мечти, лоша игра играе.
Спасение търси, малко светлина...
няма - обгръща я само тъма.
Затворена в клетка от лъжи и
заблуди, спомени ледени
сърцето събуди.
Ръцете докосват слънце от лед,
мислите търсят ключа отнет!
12. 2004
© Ирена All rights reserved.
мерси на всички!
