Patrizzia (Надежда Ангелова)
2252 18482
9.01.2020 г., 11:58 ч.  

Зимен ден 

  Поезия » Пейзажна
536 2 4

Цяла нощ по на топчица свитият свят,
скрежът с пръсти от сън е рисувал звездите.
Кашля тихо комин. Черни сажди летят.
От дима ли, от студ ли, сълзят му очите.

И замръзват дантели по стара стреха,
две врабчета споделят си вчерашна клюка.
Смътно спомня си пролет, дъжда и смеха,
непотребно увиснал, накриво улука.

Сред измръзнали улици - вятър зъбат,
гони утрешни вестници, вчерашни скърби.
От копнеж по снега астматичният град,
пак обви се с мъгла и съвсем се прегърби.

Облак рошаво-черен, надвисна за миг,
и под вежди, и зло, към тълпата се смръщи.
С лъч надежда прониза го слънчев светлик,
засияха дървета и хора, и къщи...

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??