Зимен ден
Цяла нощ по на топчица свитият свят,
скрежът с пръсти от сън е рисувал звездите.
Кашля тихо комин. Черни сажди летят.
От дима ли, от студ ли, сълзят му очите.
И замръзват дантели по стара стреха,
две врабчета споделят си вчерашна клюка.
Смътно спомня си пролет, дъжда и смеха,
непотребно увиснал, накриво улука.
Сред измръзнали улици - вятър зъбат,
гони утрешни вестници, вчерашни скърби.
От копнеж по снега астматичният град,
пак обви се с мъгла и съвсем се прегърби.
Облак рошаво-черен, надвисна за миг,
и под вежди, и зло, към тълпата се смръщи.
С лъч надежда прониза го слънчев светлик,
засияха дървета и хора, и къщи...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
