Зимни многоточия
ЗИМНИ МНОГОТОЧИЯ
Три врани чоплят пръхкавия сняг.
Нощес е наваляло и е чисто.
Студът накрая – след неспирен бяг,
на моя покрив си намери пристан.
Плетачка на дантели – утринта,
по мокрите прозорци се разшета.
Кръстосва филигранно, без игла,
мотиви зад смълчаните пердета.
Красиво е. Но как да отрека,
че толкова студено е у мене?
Стопява се у моята ръка
сълзата ми, без милост вледенена.
Как недолюбвам зимния сезон,
а мила ми е всяка криволица –
от ледения щрих – за небосклон,
от спомена – че още те обичам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
