ЗИМНИ МНОГОТОЧИЯ
Три врани чоплят пръхкавия сняг.
Нощес е наваляло и е чисто.
Студът накрая – след неспирен бяг,
на моя покрив си намери пристан.
Плетачка на дантели – утринта,
по мокрите прозорци се разшета.
Кръстосва филигранно, без игла,
мотиви зад смълчаните пердета.
Красиво е. Но как да отрека,
че толкова студено е у мене?
Стопява се у моята ръка ...