Dec 4, 2021, 11:08 PM  

Зимни многоточия 

  Poetry » Love
447 3 12

ЗИМНИ МНОГОТОЧИЯ

 

Три врани чоплят пръхкавия сняг.

Нощес е наваляло и е чисто.

Студът накрая – след неспирен бяг,

на моя покрив си намери  пристан.

 

Плетачка на дантели – утринта,

по мокрите прозорци се разшета.

Кръстосва филигранно, без игла,

мотиви зад смълчаните пердета.

 

Красиво е. Но как да отрека,

че толкова студено е у мене?

Стопява се у моята ръка

сълзата ми, без милост вледенена.

 

Как недолюбвам зимния сезон,

а мила ми е всяка криволица –

от ледения щрих – за небосклон,

от спомена – че още те обичам.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??