Зимна картина
Падна здрач, пътуваме окъснели.
Всякъде дървета, мрачно оголели.
Клони като молещи ръце се сплели,
чинно закона на природата прочели.
Мнимо мъртви, но глави не свели!
Тъжни, но изящни като дантели!
В сън заслужен нека да заспят,
сокове с нектар жаждата ще утолят!
И пак напролет, пълни с нов живот,
ще дарят с цвета си изобилен плод!
Всякъде дървета, мрачно оголели.
Клони като молещи ръце се сплели,
чинно закона на природата прочели.
Мнимо мъртви, но глави не свели!
Тъжни, но изящни като дантели!
В сън заслужен нека да заспят,
сокове с нектар жаждата ще утолят!
И пак напролет, пълни с нов живот,
ще дарят с цвета си изобилен плод!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
