На индрише ухае и на дюли,
а вятър лют навънка брули.
Пак баба, дребничка и блага,
усмихната компот ми слага.
От купата отново лято грее,
а дядо ми намига и се смее.
Тъй хубаво е в стаичката тясна,
че чак не искам да порасна.
© Георги Стоянов Всички права запазени