21.01.2024 г., 9:32

Зимна нощ

494 2 2

Зимна нощ. Сияе пълнолуние.

Облаците - леки като свила.

Всичко е покрито с снежни дюни

във картина тъй зловещо мила.

 

Там на хълма пее серенада

във луната влюбен единак.

Cтpacтнo мoли нeйнaтa нaгpaдa,

чака той заветния и знак.

 

Но луната с пълно безразличие

подминава вълчия му вой.

Тя винаги ще си остане ничия,

тъй като са вълците безброй.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Гулериа Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...