Зимна нощ. Сияе пълнолуние.
Облаците - леки като свила.
Всичко е покрито с снежни дюни
във картина тъй зловещо мила.
Там на хълма пее серенада
във луната влюбен единак.
Cтpacтнo мoли нeйнaтa нaгpaдa,
чака той заветния и знак.
Но луната с пълно безразличие
подминава вълчия му вой.
Тя винаги ще си остане ничия,
тъй като са вълците безброй.