Зимна нощ. Сияе пълнолуние.
Облаците - леки като свила.
Всичко е покрито с снежни дюни
във картина тъй зловещо мила.
Там на хълма пее серенада
във луната влюбен единак.
Cтpacтнo мoли нeйнaтa нaгpaдa,
чака той заветния и знак.
Но луната с пълно безразличие
подминава вълчия му вой.
Тя винаги ще си остане ничия,
тъй като са вълците безброй.
© Таня Гулериа All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
