Зимна нощ
Злокобна и студена е нощта,
прикриваща със своя мрак
дори и пухкавия сняг...
И таз зловеща тишина!
Небето е покрито с черни
облаци и няма ги звездите.
Не светят тази нощ горките,
прикрити от тъга безмерна.
А луната... Сякаш огледало,
в което виждам своя образ блед.
Скована е дори луната в лед,
под леденото зимно наметало.
И няма, няма вече светлина
за пътника, без път останал.
И без да има никаква следа...
Ах, как злокобна и студена е нощта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кавалер Всички права запазени
