Злокобна и студена е нощта,
прикриваща със своя мрак
дори и пухкавия сняг...
И таз зловеща тишина!
Небето е покрито с черни
облаци и няма ги звездите.
Не светят тази нощ горките,
прикрити от тъга безмерна.
А луната... Сякаш огледало,
в което виждам своя образ блед.
Скована е дори луната в лед,
под леденото зимно наметало.
И няма, няма вече светлина
за пътника, без път останал.
И без да има никаква следа...
Ах, как злокобна и студена е нощта!
© Кавалер All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
