Зимна приказка
Зимна приказка
Зима е. Студ сковава вред,
буря морска, вятър нахлува...
И храсти, дървета обгръща,
мокро, навред тя лудува.
А нощта настъпва бледа,
милва с ледена прегръдка,
гората мокра... не заспива,
тръпка в студ я облива...
Утро настъпва... ранина.
Смаян поглед, в захлас се взира,
как ли се е вихрила, въртяла,
Фея ледена и снежно бяла...
Блещукат сребристи храсти,
короните светят вледенено
и блясък очите омайва,
ледена дантела смайва...
Пречупват лъчите феерично,
вейки пробляскват фантастично,
в звезден танц, всичко е снежно,
ледена магия, смая ни метежно...
21.11.2007
(на път по магистралата
към Варна)
Зима е. Студ сковава вред,
буря морска, вятър нахлува...
И храсти, дървета обгръща,
мокро, навред тя лудува.
А нощта настъпва бледа,
милва с ледена прегръдка,
гората мокра... не заспива,
тръпка в студ я облива...
Утро настъпва... ранина.
Смаян поглед, в захлас се взира,
как ли се е вихрила, въртяла,
Фея ледена и снежно бяла...
Блещукат сребристи храсти,
короните светят вледенено
и блясък очите омайва,
ледена дантела смайва...
Пречупват лъчите феерично,
вейки пробляскват фантастично,
в звезден танц, всичко е снежно,
ледена магия, смая ни метежно...
21.11.2007
(на път по магистралата
към Варна)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Калчева Всички права запазени
