Зимна приказка
Зима е. Студ сковава вред,
буря морска, вятър нахлува...
И храсти, дървета обгръща,
мокро, навред тя лудува.
А нощта настъпва бледа,
милва с ледена прегръдка,
гората мокра... не заспива,
тръпка в студ я облива...
Утро настъпва... ранина.
Смаян поглед, в захлас се взира,
как ли се е вихрила, въртяла, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация