Nov 22, 2007, 12:21 PM

Зимна приказка

817 0 3
                        Зимна   приказка

            Зима е. Студ  сковава вред,
            буря  морска, вятър нахлува...
            И храсти, дървета  обгръща,
            мокро, навред  тя  лудува.

           А нощта  настъпва  бледа,
           милва с ледена  прегръдка,
           гората мокра... не заспива,
           тръпка в студ я  облива...

          Утро   настъпва... ранина.
           Смаян поглед, в захлас се взира,
           как ли се е  вихрила, въртяла,
           Фея  ледена и снежно бяла...

           Блещукат  сребристи храсти,
           короните светят вледенено
           и  блясък очите  омайва,
           ледена  дантела  смайва...

           Пречупват лъчите  феерично,
           вейки пробляскват  фантастично,
           в  звезден танц, всичко е снежно,
           ледена магия, смая  ни метежно...

         21.11.2007
(на път по магистралата
  към  Варна)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Калчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....