Цял следобед небето изсипва
малки феи с прозрачни крилца.
Бягат, гонят ги с глас попресипнал,
цяла тумба зовящи деца.
И наметнати със одеяло
с куп снежинки танцуваха валс.
Сякаш някаква приказка в бяло
е родила магия в тоз час.
Севернякът в комина проплаква
със настроен минорно цимбал.
На елата пък някаква сврака
заковала е поглед изгрял ...