Зимни миниатюри
Снегът вали. Замръзнал мрак.
Във стъпките ни сняг, сняг, сняг.
Ръцете търсят другите ръце.
Очите галят другото лице.
Бездомни птици пърхат във студа.
В душите спира се тъга.
В душите зима. Зимен мрак.
Засипани от сняг, сняг, сняг.
. . .
Захвана зима. Вятърът дори замръзна.
Снегът хрущи и стене под краката ми.
Една любов обидена си тръгна,
затръшнала след себе си вратата ми.
А с нея тръгна си и част от мен
в студения и бляскав зимен ден.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Цанов Всички права запазени
