Зимни мисли
Зимни мисли
Гледам през прозореца
как дъждът неспирно вали...
под мен e погрознялата улица
с хаотично спрени коли.
На ручеи става стопения сняг
- довчера искрящ в белота,
търси вече рамо на бряг,
да се превърне отново в река.
И ние като снега се топим
по сценарий не така драматичен...
пада дъждът и тихо шепти:
Това е животът... красив и първичен!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Запрян Колев Всички права запазени
