3.12.2010 г., 18:37

Зимни звънчета

905 0 11

Скреж е полепнал по голите клони.

Детският смях под снежинките тича.

Бялата зима въздишка отрони

и пред шейните, добра, коленичи.

 

Радостен звън се разсипа отгоре

и по наклона на пръсти премина.

Тихият снежен човек проговори:

- Зима! Излизайте! Има сняг, има-а-а!

 

Бързайте, малки шейни, в надпревара

вихри догонили с медни звънчета!

Бързайте! Нека сред радостна врява

раснат на воля юначни момчета!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...