3.12.2010 г., 18:37

Зимни звънчета

904 0 11

Скреж е полепнал по голите клони.

Детският смях под снежинките тича.

Бялата зима въздишка отрони

и пред шейните, добра, коленичи.

 

Радостен звън се разсипа отгоре

и по наклона на пръсти премина.

Тихият снежен човек проговори:

- Зима! Излизайте! Има сняг, има-а-а!

 

Бързайте, малки шейни, в надпревара

вихри догонили с медни звънчета!

Бързайте! Нека сред радостна врява

раснат на воля юначни момчета!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...