Скреж е полепнал по голите клони.
Детският смях под снежинките тича.
Бялата зима въздишка отрони
и пред шейните, добра, коленичи.
Радостен звън се разсипа отгоре
и по наклона на пръсти премина.
Тихият снежен човек проговори:
- Зима! Излизайте! Има сняг, има-а-а!
Бързайте, малки шейни, в надпревара
вихри догонили с медни звънчета!
Бързайте! Нека сред радостна врява
раснат на воля юначни момчета!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Поздрав и от мен!