Зимно поле, зимен свят
Светло е някак, а няма го слънцето.
Бяло и равно поле.
Тихо и сънено, като че вътрешност
на други eдни светове.
Няма го смешното, няма го тъжното.
Няма преди, няма след.
Няма го женското, няма го мъжкото.
Времето станало лед.
Туй пък какво ще е? Ден ли е, нощ ли е,
дето сивее отвъд?
Може доброто, а може и лошото.
Може и бялата смърт.
Сини ти устните...
Дишай, приятелю, дишай, че ето,
вече на няколко пъти,
Господ до тях долепява небето -
да проверява дъха ти.
Бяло и равно поле.
Тихо и сънено, като че вътрешност
на други eдни светове.
Няма го смешното, няма го тъжното.
Няма преди, няма след.
Няма го женското, няма го мъжкото.
Времето станало лед.
Туй пък какво ще е? Ден ли е, нощ ли е,
дето сивее отвъд?
Може доброто, а може и лошото.
Може и бялата смърт.
Сини ти устните...
Дишай, приятелю, дишай, че ето,
вече на няколко пъти,
Господ до тях долепява небето -
да проверява дъха ти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Райчо Русев Всички права запазени
