Светло е някак, а няма го слънцето.
Бяло и равно поле.
Тихо и сънено, като че вътрешност
на други eдни светове.
Няма го смешното, няма го тъжното.
Няма преди, няма след.
Няма го женското, няма го мъжкото.
Времето станало лед.
Туй пък какво ще е? Ден ли е, нощ ли е,
дето сивее отвъд?
Може доброто, а може и лошото.
Може и бялата смърт. ...