Feb 9, 2010, 1:20 PM

Зимно поле, зимен свят

Poetry » Other

835 0 9

Светло е някак, а няма го слънцето.
Бяло и равно поле.
Тихо и сънено, като че вътрешност
на други eдни светове.

Няма го смешното, няма го тъжното.
Няма преди, няма след.
Няма го женското, няма го мъжкото.
Времето станало лед.

Туй пък какво ще е? Ден ли е, нощ ли е,
дето сивее отвъд?
Може доброто, а може и лошото.
Може и бялата смърт.

Сини ти устните...
Дишай, приятелю, дишай, че ето,
вече на няколко пъти,
Господ до тях долепява небето -
да проверява дъха ти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

Прекрасният ти друг свят с обич прегръщам! Дишам, Приятелю... и Благодаря! Сърдечни поздрави!!!

2010-02-10T10:54:01+02:00
VesiP (Веселка Пенова)

!!!

2010-02-09T23:27:13+02:00
yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

И зимното небе си стоплил със стиха си, Райсън!
Господ си знае работата!

2010-02-09T23:25:08+02:00
ivanleko91 (Ангел Колев)

Ден е Райчо, ден е...
Просто е малко мрачничко навън!
Но слънцето вече се заканва на този сняг...
Привет!

2010-02-09T18:39:59+02:00
ananel (Нелиса)

Сини ти устните...
Дишай, приятелю, дишай, че ето,
вече на няколко пъти,
Господ до тях долепява небето -
да проверява дъха ти.

размразяваш леда на Времето, Райсън!
звучи като репортаж...от Там

2010-02-09T16:39:36+02:00