1.05.2009 г., 20:33 ч.

Зина Принцесата Воин 

  Поезия » Оди и поеми
1783 0 0

Стихотворение, посветено на героинята от сериaла

"Зина Принцесата Воин"

Поздрав към всички фенове на филма.

 

 

В древни времена живяла

някога една жена като никоя

друга преди. Юнашко сърце

тупало в нейните силни гърди.

Тя гордо изправена стояла, меча

в ръка развяла.

 

Осанката ú скривала света.

Огънят на битката изгарял в кръвта.

Очите ú, сини като морето,

остро пронизвали небето.

Силно поразявали врага.

Вижте Зина, неин е денят!

 

А нощта настъпвала тогава,

когато злото Зина изненада.

Но принцесата от лошотията

не бяга, а смело срещу тъмнината

тя застава. Тогава злото няма шанс.

Идва Зина в боен транс!

 

Толкова е тя велика.

С пълно гърло и рязък тон извика!

Небето се в миг разцепи на две

и aдът потрепери с грозно лице.

И препусна с конят си Зина,

зад хоризонта, далеко замина.

 

Търсеше навред приключения, но

на помощ винаги ще се тя притече.

Много топлина и любов принцесата

имаше в нейното туптящо сърце.

А то душа на герой е. Сила женска и

нечовешка, само у Зина се среща.

 

Тя пътуващ конник е.

Искра надежда в тъмния и земен път.

Злото заличава, раждайки се райски кът.

Гръмотевици небосвода закриваха,

невинни души заради мрака умираха.

Дръзко там застана Зина и мрака

започна да раздира.

 

Тежки рани в тъмата Зина направи.

А светлите лъчи на доброто,

прорязваха страшно дълбоко.

И за миг от времето, изчезна там злото.

А той в радост бе облян. Това е краят

толкова мечтан.

 

Защото това е Зина. Тя може

завършека винаги да промени,

дори най-тежките беди на нея

винаги отстъпват, в ръцете ú бързо помръкват.

Принцесата войн сега покрита е в позлата.

Делото нейно е неписана история, свята.

 

Воинът смело някога загина, но

в душите ни тя вечно ще е жива.

Измислена или легенда, фантазията

пред нея става бедна.

Образът ú силно, знам, блести и

ще ни дава сила в трудните ни дни.

 

Кажете само Зина.

Навсякъде е тя призната.

И гордост винаги е за жената.

На сърце постоянно да я носим

и чужда помощ последно нека просим.

Уповавайки се на вътрешната сила,

да наддадем и ние боен вик:

Обичаме те, Зина!

 

Дата на създаване : 30.04.2009 г.

© Гергана К. Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??