Мила мамичко добра,
най-харесвам у дома
твоя хубав боб фасул
за любим съм го заплюл.
Твойте хубави сърми,
аз не мога ги стъкми.
Влагаш цялата любов
в хапките на ден суров.
А в зима мразовита
замесваш "Слънце" пита.
Да ни сгрее у дома
мир да има, красота!
Вече, доста съм голям!
Но не ме е никак срам.
Както малкото дете
в къщи му е най-добре!
Златни - хубави ръце
и храната от сърце!
Пълнят нашите души,
къщата не се руши!
© Кремена Арменчева Всички права запазени