1.01.2014 г., 22:46

Златно българско момиче

864 0 0
  Посвещавам на нашите олимпийски момичета състезавайки за слава на родината.

Младо българско девойче,
патриот да си е демоде.
Знай, родината, момиче,
там е де се чувстваш най–добре.
Никак не е днес престижно
поданик да си на таз` страна,
да живееш е обидно
във прокълната навек земя.
Де мошеникът – бандита
мародерства, лъже и краде
и интригите заплита
както ги умее най–добре.
Де за трийсет сребърника
майка, татко, братя и сестра
би затрил ги в миг мръсника
щом изгода има от това.
Мислиш – че са господата
придобили благините с труд –
пълнели са си гърлата
жадно със народна пот и кръв!
Те народа ни ругаят:
бил е скапан, недодялан – прост.
Срещу правдата роптаят –
борят се за власт, пари и пост.
Твойта вяра,чест, достойнство
не ще купят те с пари
и за собствено охолство
не продаваш род, родина ти!
Не за снобска спортна слава
ти се бориш да си на върха,
а за нашата прослава –
да пребъде нашата страна!
Златно българско момиче,
знай, на твойто място всеки друг
предпочел ги би парите
пред свещен завет – синовен дълг.
Не и ти, девойко мила –
гордостта на цял един народ.
Ти не би се унижила
сал` на думи да си патриот!

22.ХІІ. 2013 год.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Оджаков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...