Злобата на хората
Разбрах едно - всички хора търсят отмъщение,
сладко и солено може да е то,
раните ми бързо да се леят
а чувствата веднъж да ме завземат...
Аз оставих ги по пътя,
безмълвно тръгнах си от тях,
сега си патя за нещата,
които случиха се с тях..
Не могат ли просто да забравят,
да забравят, че ме има,
да ме оставят мен на мира,
да не искат да ме виждат
и с мълчанието си те да ме обиждат..
Но не,
те глупаци всички са, така е,
стари рани пак раздират във душата ми,
пак си спомням онези дни,
онези, в които съм грешала...
И знам, че те ще продължават,
ще ме мъчат до самия край,
защото те останаха сами,
а аз спасих се от тъгата...
Злобата е грях за мен,
грях, който бог не плаща,
но знам, един ден,
всичко ще престане, те ще се сломят,
но за мене вече ще е късно,
ще съм се отказала от всичко - от живота, радостта
а онази глътка въздух, последната,
тя ще им разкаже всичко,
всичко, заради което сълзите ми не могат да разкажат...
Всичко, което ръцете ми понасят...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Криси Всички права запазени
