Злобата на хората
Разбрах едно - всички хора търсят отмъщение,
сладко и солено може да е то,
раните ми бързо да се леят
а чувствата веднъж да ме завземат...
Аз оставих ги по пътя,
безмълвно тръгнах си от тях,
сега си патя за нещата,
които случиха се с тях..
Не могат ли просто да забравят,
да забравят, че ме има,
да ме оставят мен на мира,
да не искат да ме виждат
и с мълчанието си те да ме обиждат..
Но не,
те глупаци всички са, така е,
стари рани пак раздират във душата ми,
пак си спомням онези дни,
онези, в които съм грешала...
И знам, че те ще продължават,
ще ме мъчат до самия край,
защото те останаха сами,
а аз спасих се от тъгата...
Злобата е грях за мен,
грях, който бог не плаща,
но знам, един ден,
всичко ще престане, те ще се сломят,
но за мене вече ще е късно,
ще съм се отказала от всичко - от живота, радостта
а онази глътка въздух, последната,
тя ще им разкаже всичко,
всичко, заради което сълзите ми не могат да разкажат...
Всичко, което ръцете ми понасят...
© Криси All rights reserved.
