12.08.2006 г., 14:32

Зловещо?

988 0 3
Черен вятър разстла се в кръвта
черен воал докосна сърцето ти
мрак,мъртвешка тъга,студът те обгръща
демонът броди във всяка къща
демонът на злото в душите човешки
нямате време да изправяте повече грешки
камбаната бие за последен път
на костите призрачно гниеща плът
писък среднощен,пламък угаснал
животът ти вече с смъртта се е срастнал
бориш се жадно за въздух,уви
ноктестата ръка дъха ти улови
лед разпростира се в твоите вени
черното цвят ли е,но е в ума ми
вълчи вой раздра тъмнината,всичко притихна
демонът в тебе присви се,утихна
миг удоволствие,краят дойде
чуваш във ада плач на дете
но не си в ада,тук си и дишаш
не смей обаче облекчено да въздишаш
той е отвън,не до теб е,у теб
живееш не забравяй в човешки вертеп
адът е в тебе и ти си във него
демонът викал си с твоето его
потръпваш от ужас,но вече е късно
обвит си във нещо,слузесто,мръсно
с погнуса докосваш лицето си-мъртво
отдавна си бил в призрачното царство
ръцете отпускат,захвата,животът
заминал си е-на сатаната вотът
съдбата е вечност,нещастнико мой,
във вените кръв не е текла,а гной
и прихва смразяващ я демонски кикот
живот не си търсил, а вампирски кивот
на пъкъла бил си създание,край
смъртта е със теб,винаги знай!!!!!!!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....