19.06.2024 г., 11:01

Знае, че...

670 4 8

Бягат очите по крехка вода,
вече стаила се в облак.
Беше валяло и пак заваля
бистро и лятно, и много.
Важен и топъл новият ден
влачи красива опашка.
Всички причини делят се на две -
по страхове и юнашки.
Изборът има накривен калпак,
кацнал на старата круша.
Клас се налива. Расте на инат.
Сини щурчета подслушват.
Пътища връзват и дума, и час.
Никой не идва напразно.
Само бинокълът няма компас,
знае, че всичко е важно.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубаво и усмихнато ми е, когато скромната ми страничка
    ви събира!
    В творчеството на всеки от вас аз намирам свои и близки неща като емоция... и искрено се възхищавам на изразните ви умения, особено на онези, които не владея!
    Благодаря ви за прочита, отделеното време и добрата дума!
    Желая ви настроение!
  • хареса ми!
  • Биноклите са безпристрастни зрители.
    Поздравления за нарисуваната словесна картина, Райна!
  • Красота!
  • Финалът!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...