Jun 19, 2024, 11:01 AM

Знае, че...

  Poetry
672 4 8

Бягат очите по крехка вода,
вече стаила се в облак.
Беше валяло и пак заваля
бистро и лятно, и много.
Важен и топъл новият ден
влачи красива опашка.
Всички причини делят се на две -
по страхове и юнашки.
Изборът има накривен калпак,
кацнал на старата круша.
Клас се налива. Расте на инат.
Сини щурчета подслушват.
Пътища връзват и дума, и час.
Никой не идва напразно.
Само бинокълът няма компас,
знае, че всичко е важно.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубаво и усмихнато ми е, когато скромната ми страничка
    ви събира!
    В творчеството на всеки от вас аз намирам свои и близки неща като емоция... и искрено се възхищавам на изразните ви умения, особено на онези, които не владея!
    Благодаря ви за прочита, отделеното време и добрата дума!
    Желая ви настроение!
  • хареса ми!
  • Биноклите са безпристрастни зрители.
    Поздравления за нарисуваната словесна картина, Райна!
  • Красота!
  • Финалът!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...