19 jun 2024, 11:01

Знае, че...

  Poesía
675 4 8

Бягат очите по крехка вода,
вече стаила се в облак.
Беше валяло и пак заваля
бистро и лятно, и много.
Важен и топъл новият ден
влачи красива опашка.
Всички причини делят се на две -
по страхове и юнашки.
Изборът има накривен калпак,
кацнал на старата круша.
Клас се налива. Расте на инат.
Сини щурчета подслушват.
Пътища връзват и дума, и час.
Никой не идва напразно.
Само бинокълът няма компас,
знае, че всичко е важно.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубаво и усмихнато ми е, когато скромната ми страничка
    ви събира!
    В творчеството на всеки от вас аз намирам свои и близки неща като емоция... и искрено се възхищавам на изразните ви умения, особено на онези, които не владея!
    Благодаря ви за прочита, отделеното време и добрата дума!
    Желая ви настроение!
  • хареса ми!
  • Биноклите са безпристрастни зрители.
    Поздравления за нарисуваната словесна картина, Райна!
  • Красота!
  • Финалът!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...