19 июн. 2024 г., 11:01

Знае, че...

673 4 8

Бягат очите по крехка вода,
вече стаила се в облак.
Беше валяло и пак заваля
бистро и лятно, и много.
Важен и топъл новият ден
влачи красива опашка.
Всички причини делят се на две -
по страхове и юнашки.
Изборът има накривен калпак,
кацнал на старата круша.
Клас се налива. Расте на инат.
Сини щурчета подслушват.
Пътища връзват и дума, и час.
Никой не идва напразно.
Само бинокълът няма компас,
знае, че всичко е важно.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубаво и усмихнато ми е, когато скромната ми страничка
    ви събира!
    В творчеството на всеки от вас аз намирам свои и близки неща като емоция... и искрено се възхищавам на изразните ви умения, особено на онези, които не владея!
    Благодаря ви за прочита, отделеното време и добрата дума!
    Желая ви настроение!
  • хареса ми!
  • Биноклите са безпристрастни зрители.
    Поздравления за нарисуваната словесна картина, Райна!
  • Красота!
  • Финалът!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...