27.06.2014 г., 21:15

Знаеш

950 0 2

 

 

 

 

Само в стихове ще ме откриваш,
там душата цяла си изплаках,
аз по тебе все още въздишам,
нищо че съм няма без остатък.


Само там - във воплите ми скрити,
ще усешащ ти сърцето нежно,
и макар да съм все още неоткрита,
ще бъда твоето море безбрежно.


И дори да ме ругаят,  да ме хулят,
все за тебе ще ридая тайно,
зная, няма да съм ти Вселена,
но ще те обичам пак безкрайно.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Жулиета Великова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ех, Жу... точно такава си те представям.
    Написала си го чудесно, написала си душата си.
    Прегръдка, мило момиче!!!
  • "И дори да ме ругаят, да ме хулят,
    все за тебе ще ридая тайно,
    зная, няма да съм ти Вселена,
    но ще те обичам пак безкрайно."
    ----------------------------------------------------------
    Много влюбено и много красиво звучи!
    Прекрасен, оригинален стих, посветен на силата на любовта!
    Браво! Поздрави и от мен!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...