Само в стихове ще ме откриваш,
там душата цяла си изплаках,
аз по тебе все още въздишам,
нищо че съм няма без остатък.
Само там - във воплите ми скрити,
ще усешащ ти сърцето нежно,
и макар да съм все още неоткрита,
ще бъда твоето море безбрежно.
И дори да ме ругаят, да ме хулят,
все за тебе ще ридая тайно,
зная, няма да съм ти Вселена,
но ще те обичам пак безкрайно.
© Жулиета Великова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
