Знаеш ли...
Знаеш ли...
Знаеш ли... аз не бих се отрекла
от вярата вдъхнала скъпоценен живот?!
Ако нужно е даже бих се зарекла
да отстоявам и пазя тази любов.
Тя ме обзе, а после притихнала
дочака твоето искане - твой хоризонт.
Потърси гласа ти навътре във мислите,
докосна сърцето ти с нежен, тих благослов.
И дълго очаквана тази първа целувка
разлисти усмивки. В шепа капчици дъжд
събрах и отпих. В тази мъжка прегръдка
омагьосана сгуши се упоената плът.
И някак осмислено вече е моето Аз.
Придоби своя смисъл в този иначе фарс.
И някак надеждата, увенчана с успех,
превърна в реалност мечтите ми днес.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Камелия Всички права запазени
