27.10.2008 г., 14:02

Знаеше ли...

1.8K 0 61

 

 

                   Знаеше ли...
                   как боли
                   да чувстваш
                   и да молиш
                   времето
                   да се смили
                   точно
                   преди залеза...

                   когато
                   слънцето
                   от теб
                   по мъничко
                   се скрива
                   и броиш минутите,
                   потънали
                   във ласките...

                   и после
                   в тъмнината...
                   от мъка
                   как
                   звездите,
                   в шепите ти
                   помъдрели,
                   тъжно капят...

                   как притихват
                   мислите
                   в нощта,
                   стаени,
                   тъжни 
                   и уплашени
                   за теб...
                   за мене...

                   знаеше ли...
                   как
                   нощ и ден
                   във болката
                   се вричат...
                   ако си знаел...
                   значи...
                   много... ме обичаш...

 

                   МУЗИКA>>> The Godfather 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Възхита...магия...и много , много любов !!!
  • Мога само да кажа - БЛАГОДАРЯ ЗА ПРЕЧИСТВАЩАТА, СВЕТЛА ПОЕЗИЯ!!!
    С обич, Магинка!
  • "как
    звездите,
    в шепите ти
    помъдрели,
    тъжно капят..."

    Красивотъжна,есенна и влюбена.
    Носталгия по всичко вече сбъднато.
    По всичко дето вече е изгубено,
    и по спасеното докосване от слънцето...

    Поклон,Магьоснице!Целувам ти ръка!
  • ...и просто не ми стигат думите за коментар
    Прекрасно! Поздрави и прегръдка от мен!
  • Голямо сърце, голям талант, красива душа, прекрасен човек и разкошни стихове... Красота! Дано спаси света, а ти даваш пример как се твори "спасително"! Целувки!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...