Зная, че съм грешна,
от тъмното не се боя!
Минах вече през ада
поне до шестия кръг.
Безпътно чакам рая,
може би до сетeн дъх!
Ходя към светлината
някакси още далечна
и все въртя се в кръг.
Утрото все още е далеч,
а въздухът - мъглив и пуст!
Свикнах животът ме научи,
ще премина и този път!
© Дива Самодива Всички права запазени