4.04.2008 г., 9:38

Знам къде умираше небето...

Поезия

2.9K 3 23

Знам къде! Аз знам къде умираше небето,
обесено в ръцете на своя облак бял.
Треперещо, през сълзи, то сочеше сърцето,
че нещо все болеше... светът не беше цял...

Видях къде! Видях къде умираше небето.
Там пътят на звездите е тъй безкрайно спрял.
Сега редя лалета и сива пръст, където
едно небе бе право: светът не беше цял...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Ranrozar (Стойчо Станев)

Невероятно послание!🔕

2017-05-12T03:46:42+03:00
Индиана (Криси)

Целуната от Бог си, Пете!!!

2008-08-23T15:29:49+03:00
tears_dont_fall_ (Пространствено Неравностойна)

Невероятно... прекрасно... удивително... Всяка дума е слаба пред емоцията, която изпитах докато го четох. Имаш невероятен талант, Петя! И надявам се го знаеш... И мислите, чувствата, които си вложила. Споделям ги, но не бих ги описала по-красиво. Поклон
Знаеш ли... винаги съм държала да имам приятели, от които да се науча на нещо. Хора видели света по различен начин, хора, които имат различен свят... като моя. В този момент ужасно много искам да си от тези хора, от моите приятели...

2008-04-23T19:47:21+03:00
Cursed (Димитрина Иванова)

Всеки път усещам нещо много силно в творбите ти,замислям се.Много добре са направени,имаш моите поздравления.

Треперещо, през сълзи, то сочеше сърцето,
че нещо все болеше... светът не беше цял...

2008-04-13T21:35:43+03:00
veesii70 (Веселка Стойнева)

Поздравления!!!Ставаш все по-добра...

2008-04-07T09:57:19+03:00