4.04.2008 г., 9:38 ч.

Знам къде умираше небето... 

  Поезия
2067 2 23
Знам къде! Аз знам къде умираше небето,
обесено в ръцете на своя облак бял.
Треперещо, през сълзи, то сочеше сърцето,
че нещо все болеше... светът не беше цял...

Видях къде! Видях къде умираше небето.
Там пътят на звездите е тъй безкрайно спрял.
Сега редя лалета и сива пръст, където
едно небе бе право: светът не беше цял...

© Петя Косева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??