2.11.2017 г., 19:33 ч.

Знам лекарство във бяло 

  Поезия » Друга
755 5 14

Тази есен ужасно прилича на мен –
ту е хрисима, ту безнадеждно сълзлива.
Върза шал в блед оранж (с носталгичен десен),
после стигна до извод, че сивото й отива.

И ми ниже писма (паяжинни) с криптирани драски,
замотавам следлетен език - тъжно сричам...
Как се срича безптичие в камуфлажна окраска?
Листопадът мълчи. И съблича, до голо съблича...

Грея вино за лек. С длан заглаждам света си наежен.
Ясночувам шептене: "Всичко дошло си отивааа...”
... И разнищва ме -  сшита леко накриво, разнежена
нанизвам в броилка: щастлива - страхлива - щастлива...

Медитирам в мълчание, убежището ми спасително 
(дневна есенна доза - лятото да ме отболи)...
Закопчавам се. Хладно е в голотата ми усмирителна.
Знам лекарство във бяло... Нека утре снегът да вали...

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??